• Днес е денят на правата на човека – 10.12

    Днес е денят на правата на човека и колко удобно, днес в комисиите на парламента, ще се гласува лишаването ни от права в закона за електронни съобщения, виж моята предна публикация. Дали ще направим нещо? Аз със сигурност, каквото мога, въпреки, че сам почти нищо не мога да постигна, а ти?

    Помисли дали заслужаваш/искаш да живееш в Държава, която постоянно те следи къде се намираш, колко време прекарваш пред компютъра си, с кого си пишеш в Интернет и с кого си говориш по телефона?

    С тези мисли, ти честитя празника, в който ние защитниците на човешките права празнуваме и искаме ТИ да помислиш малко за правата си и да искаш другите да ги спазват. НЕ БЪДИ пасивен, а действай !

    Благодаря ти предварително !

  • Утре ЗЕС влиза в комисия

    Утре промените по закона за електронните съобщения влизат в ресорната комисия към Парламента. Въпреки, че ГЕРБ, обещаха да не правят това,което техните предшественици правят, те направиха законопроекта да изглежда още по-комунистически отколкото предната власт, което показва, че чиновниците са същите.

    Какво ще се случи, ако законопроекта бъде приет?

    1. Данни за местоположението на всеки един от нас (с точност до 50 -100 метра), ще се съхраняват в мобилните оператори и МВР почти без основание, ще може да ги достъпва, без никакво разрешение.
    2. Цялата ви комуникация в Интернет, отново ще бъде поставена на същия принцип. Всеки служител от МВР, който ви нарочи, ще може да провери за една година назад, какво сте правили в Интернет, с кого сте си писали, от къде сте влизали в Интернет, какви услуги използвате (Skype, P2P, SMTP и т.н) , къде се намирате в момента и още интересни данни
    3. С кого сте си говорили през последната една година, пак ще може да излиза почти безконтролно от МВР, освен това, може и да се проследи и движението ви по време на разговор и да се засече с данните от email комуникацията ви.

    Това разбира се са само примери, които могат да се случат. На фона на корупцията в МВР, на нереформираната система, на идиотите, който работят в МВР, защото другаде не ги искат (не всички са такива, да отбележа) аз не искам такива данни за мен, да бъдат свободно достъпни и автоматично събирани и класифицирани за мен и за всеки един човек.

    Спор няма, че тези данни могат да се използват за борба с престъпността. Този закон (ЗЕС) е породен от директива на ЕС, която е за борба с сериозни престъпления и прави компромис със свободата на гражданите за сметка на сигурността им, но само в НЯКОИ случай.

    Тук, властта го прави масова практика – решите да напсувате премиера наум, вече МВР ще може да види и майчиното ви мляко. (шега е , но принципа е същия).

    Ето и един документ, който описва малка част от проблемите. Ако искате правна обосновка, ето ви и още един.

    Read More
  • Човек на годината 2009

    Не съм писал тук за номинацията ми за „Човек на годината“, защото считам, че не съм направил нищо, че да бъда номиниран за тази награда, която се дава за принос към правата на човека. Според инициаторите на проекта – „търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим.“. Трима човека са застанали зад кандидатурата им, за което искам да им благодаря и се надявам да мога някак си да оправдая доверието им.

    Пиша това, защото церемонията наближи. Тя е на 10 декември и ще се проведе в София и освен мен са номинирани и хора, който заслужават да я спечелят и такива, който не заслужават да я спечелят, но журито решава това. За мен е чест, че съм сред 22-мата номинирани за принос към правата на човека.

    Всъщност всеки блогър, който има активна гражданска позиция заслужава тази награда и аз ако я спечеля ще си я поделя със всеки един, който пише и има собствено мнение, защото чрез новите медии, демокрацията набира сила, макар и всеки сам да се мъчи да реши проблема си, важното, е че нещото се случва.

  • Пощенска банка ме дразни

    Днес отивах да си плащам вноската за апартамента, която ми е 60% от заплатата и ме изненадаха, че трябва да си дам личната карта да я снимат на ксерокс. Разбира се, че попитах защо. Те ми извадиха някакво снимано копие на това, че са регистрирани като регистратор на лични данни и аз пак попитах за какво им е личната карта. Разбира се, казаха, че е вътрешна процедура. Аз им казах, че по закона за личните данни те нямат право да снимат картата, а само да съхраняват личните ми данни, които са им в системата. Стигнахме чак до шефа на клона и успяхме да намерим решение, което разбира се е хак.

    Най-странното е, че в бланката за лични данни, потребителят е длъжен да се съгласи да си даде сниманата карта на банката, което е безумие и веднага отива в КЗП, нищо, че няма пак да му обърнат внимание.

    Решението беше, да напиша, че не искам да предоставя картата си снимана, но съм съгласен да ми обработват данните в банковата система, за да може тя да работи.

    Интересно е, че ако не се съглася, ще трябва да върна целия заем и всичко, което дължа на банката. Ето и натиска от къде идва, а не си подписал и си си дал картата да снимаме, а сме ти резнали кредита. – операция от която и двете страни нямат полза, най-вече Банката :)

  • Ще се съди търговския регистър, че не поддържа Mozilla firefox

    адв.Христов преди малко ме помоли за съдействие за негова инициатива, която той е подел. Ще съди търговския регистър, защото не му позволява да използва за дадена функционалност Mozilla Firefox, а има настояване за използване на IE.

    Това е проблем с който аз отдавна се занимавам и съм писал на този блог, а именно равнопоставеността на всички граждани пред електронното лице на държавата, разбира се примера е с електронно подписаните документи и повече от моята кауза, може да се види тук, но нека се върнем на проблема на Милен, за който разбира се, може да прочетете в блога му.

    Колкото и странен (за повечето от вас) да е случая, това ще доведе де прецедент и аз и „Електронна граница“, заставаме твърдо зад инициативата му и ще действаме това да се случи.

  • Повече прозрачност в Парламента – помогнете

    Тъй като тези които бяха „обещали“ да направят нещо по въпроса с прозрачността на Парламента не успяха да помогнат, стартирахме инициатива за да получим широка гражданска подкрепа по искането си – прочетете повече и се подпишете под петицията.

    Кампанията има за цел да промени правилника на Народното събрание, за да може резултатите от всички да се виждат в интернет страницата на Парламента в разумно време след приключването им, така че всеки гражданин да може да научи неговия депутат (а и всеки друг депутат) как е гласувал по определен въпрос в НС.

  • Утре ще има дискусия за камерите в СУ

    Точно след протеста „Свобода, а не страх“ в София, част от протестиращите имахме среща и след това телевизионно участие с ректора на СУ по повод на монтирането на високоскоростни камери в ректората.

    Там, разбира се си говорихме празни приказки и проливахме сълзи, за това колко било готино да се наблюдава всичко и как е спасено едно перде, за близо 5 години камери.

    Полезното нещо от този разговор беше, че ректорът, пое ангажимента да направи дискусия, за това какво мислчт преподавателите и студентите за този проблем.

    Дискусията е утре, от 19.00 часа в аудитория 21-А на историческия факултет на СУ. Ако искате мнението ви да бъде чуто – заповядайте.

    Радвам се, че и този път гласът на „Електронна граница“ не остана глас в пустиня и макар и да се съмнявам в резултата, все пак стъпката към реална дискусия на проблема е направена.

    Разбира се, наблюдението ще остане и ръководството на СУ ще си измие ръцете с тази дискусия, но дано се събуди нещо дремещо в студентите, което да ги накара да се замислят какво става.

    P.S
    Не бил ректорът виновен за дискусията:

    Тъжно е, че ректорът не си мръдна пръста въпреки казаното и студентите „Призив“ сами организираха дискусията. Въпросният изобщо не смята, че такава е необходима – нали е разпоредил и инсталирал камери, оттук нататък какво го грее за мнението на студентите му.

  • Пирати: Йордан Радунчев в интервю за Infoweek

    Ива Иванова: Г-н Радунчев, в момента проблемите за авторските права в интернет стават още по-актуални заради предприетите и предстоящите да се предприемат мерки в редица държави за ограничаване на достъпа на потребителите до „незаконно” съдържание в интернет. Как, според Вас, трябва да се променят международните правни норми, за да се постигне най-после решението на проблема с авторските права?

    Йордан Радунчев: Правото на достъп до интернет е приравнено от ЕС към правото на достъп до образование. Няма начин законно да се ограничи. В едно домакинство, ако един от членовете му сваля защитени обекти и достъпът бъде спрян, всички са лишени от Интернет и следователно от достъп до институции. Това не е начин да се бори този проблем.

    И.И.: Защо?

    Й.Р.: Просто няма да мине. Във Франция опитват да го прокарат на второ четене, в Англия се обсъжда, но едва ли ще стане закон. Всъщност трябва да се предефинира самата система за авторско право – тя е правена за време без Интернет, не отразява действителността. Цялото законодателство за авторските и сродни права защитава не творците, какъвто е първоначалният смисъл на тези норми, а праводържателите – издателства, музикални компании. Необяснимо е как един творец би получил доход от продажбите си 70 години след смъртта си, както е възприето в повечето държави. Очевидно някой друг ще го инкасира. Според проучвания ако не излезете на печалба през първата година от издаването на албума си, няма да излезете на печалба изобщо. Разумен срок за защита на комерсиално разпространение на съдържание би бил пет години. Както в момента са уредени, законите са смислени и приложими, ако изключим Интернет от действителността. Интересът на един автор да сключи договор с компания се състои в осигуряване на разпространение за творбите му. Възползвайки се от възможностите на Интернет той не се нуждае от звукозаписна компания, за да достигне до почитателите си. И да не забравяме, че интернет е само медия. Ограничаването на достъпа до него би било равностойно на забрана на машините, защото могат да произвеждат оръжия. Не бива да обвиняваме Интернет за последствията от неадекватните закони. Ако правовата база се промени, за да обхване Интернет по приемлив начин (без ограничаване на достъпа), ще продължим естественото си развитие напред.

    И.И.: Какво е необходимо да се направи?

    Й.Р.: Трябва да се ограмотят творците за възможностите, които им предлага Интернет, и защо в момента системата не работи за тях. От продаден албум един творец взима два лева, а звукозаписната компания – десет пъти повече. Пречи се и на разпространението на творчеството им, защото компанията продава само това, което й носи печалба. Законите също се диктуват от нея. Водят се дела срещу Интернет потребители за сваляне на защитено съдържание. В медиите се тръби, че е ограбен творец. В документите по делата никъде не се говори за това, колко е ощетен творецът – посочено е какви са загубите на компаниите. Отговорът на въпроса каква част от сумите за които претендират би получил твореца ще разкрие реалното положение на нещата.

    И.И.: И все пак, може да се намери решение на проблема?

    Й.Р.: Разбира се, действащи модели има и в момента. Например онлайн магазина за музика на Apple. Въпреки че не е напълно свободно достъпен, тъй като е ограничен до устройствата на фирмата.

    И.И.: Но много от тези услуги не са достъпни от България…

    Й.Р.: Това е част проблема и проблема с патентите. Друга алтернатива е You Tube. Творци придобиват световна известност защото клиповете им са свободно достъпни там. В САЩ първият закон за защита на авторските права, е изисквал само споменаване на автора на творбата. Не е ставало дума за приход от творбата. В момента има призиви срокът на изключителните права над творбата от 70 години след смъртта на автора да се увеличи двойно!

    И.И.: В платформата на Българската пиратска партия е обявена идеята за „свободен и независим обмен на информация”. Какво разбирате под това?

    Й.Р.: Това е фундаментално право. Хората не трябва да се притесняват какво казват, какво правят и каква информация обменят в Интернет. Ако затворим границите с китайски стени и прекратим преминаването през тях, може и да спрем трафика на наркотици, но на каква цена? Не искаме това да става в Интернет. Да, той се използва от криминални елементи, но това не е негова „вина”. Детската порнография, като най-фрапиращ пример, се случва извън Интернет – тя се разпространява в него. Няма да я спрем, акоспрем Интернет – нея я е имало и преди него, обмен на музика също. Ограничаването на достъпа до Интернет е срещу интереса на Обществото.

    И.И: За да бъде ясно, против защитата на авторското право в интернет ли сте?

    Й.Р.: Не! Против злоупотребата с авторски права сме. Авторите трябва да бъдат възмездени. Техните интереси трябва да бъдат защитени, но реално и пълно. Действащите закони ощетяват както творците, така и потребителите. Печеливши са компаниите, които се хранят от тези закони.

    И.И.: Защо трябва да бъдат отхвърлени патентите и по какъв начин?

    Й.Р.: Най-фрапиращият пример са патентите във фармацевтиката. С патентите корпорациите възпрепятстват конкуренцията и лишават понякога цели слоеве от населението, цели континенти от животоспасяващо лечение. Обичайна практика при високотехнологичните компании е да се патентоват технологии с цел да се спре конкуренцията – тези технологии не се разработват и никога не влизат в обръщение, целта е да не се позволи на други компании да излязат с продукт на тези технологии. Първоначалната идея на патента, е била да насърчава научните разработки, да се осигурява средства. Днес резултатът е обратен – патентите се използват за спъване на развитието. Компании, които държат хиляди патенти, а реализират една много малка част от тях, ефективно препятстват работата на учените от цял свят, лишавайки ги от достъп до тези технологии. Има механизми насърчаващи разработката, без да се използват патенти: държавата може да се включи с дотиране, могат да се образуват публични дружества, фондации с нестопанска цел, да се предвидят данъчни облекчения за компаниите върху средства за научна работа.

    И.И.: Какви конкретни проблеми си поставяте да разрешите в България?

    Й.Р.: Трябва да се ограмоти обществото за ситуацията с авторските права и патентите. Хората чуват само едната страна и са склонни да й вярват поради не информираност. В момента едва ли не всеки у нас е престъпник. Трябва да се декриминализира споделянето на информация. Да се прави разлика между комерсиална употреба на произведение и употреба за лични нужди. Факт е, че хората, които свалят музика от интернет, след това са 90% от хората, които си я купуват. Трябва да се осветли и намесата на държавата в личното пространство. Държавата не бива да гледа на гражданите си като на престъпници. Законът за електронни съобщения задължава доставчиците на интернет услуги и мобилните оператори да пазят информация за това какво правите в интернет, с кого комуникирате. Съдии от СГС изразяват лично мнение, че информацията, която се събира по ЗЕС, не представлява специално разузнавателно средство и следователно не е необходимо специално разрешение за достъп до нея. Това е страшно, тези органи дават разрешението и трябва да контролират използването й. Информация трябва да се събира тогава, когато вече сте разследван. Нуждата от тази информация се оправдава с борбата с престъпността разчита се, че обществото е готово да жертва свободата си за сигурността си. Обаче, както знаем, който жертва свободата си за някаква предполагаема сигурност, накрая губи и двете. Ние ще бъдем гласът на здравия разум, който стои на пътя на такива крайни мерки и гарантира приемането им във форма, в която да са защитени максимално правата гражданите. Трите ни цели са промяна на законодателството за авторските и сродни права, отмяна на законодателството за патентите, ограничаване намесата на държавата в частното пространство и живота на гражданите. Нямаме икономическа или управленска програма. Нашата цел не е да управляваме, а да влияем на законодателния процес в полза на тези цели.

    И.И.: Какво е влиянието на пиратските партии в Европа и имат ли те постигнати конкретни резултати?

    Й.Р.: Влизането на депутат от Шведската пиратска партия в Европейския парламент е добър резултат. В Швеция Пиратската партия стигна до положение на трета политическа сила. Там вече е невъзможно да се приеме закон в ущърб на гражданските права. С явяването си на избори, те принудиха зелените и леви партии да променят становището си по много въпроси. В Германия Пиратската партия взе 2% от гласовете.